30. (Моята) умираща мечта

 

Като рак ядяща,

самотата подяжда

нечия мечта –

и тя умря сама.

 

Мечтата умира сама

като самотник в нощта.

А с нея умирам и аз –

това е последният ми час.

 

Тяло и мисли живеят,

но човека го няма.

Спомените му бледнеят,

мечтите изчезват.

 

Душата умря.

Възцари се самота

в тялото човешко.

Злото зловещо

 

превзема и него.

Доброволно то се дава,

друго не му остава,

надежда няма.

 

Изчезна личността добра,

със зла смени се тя.

Новата е жизнена, могъща,

новата злото изживяно го връща

 

в човешките души –

прави  болка и беди.

Или пък въобще не помага,

само гледа какво става.

 

И знае – това е по-болезнено,

но на нея и е весело.

Тя за покойната душа мъсти

и обеща, че ще победи.

 

И идва новата мечта,

антипод на първата е тя.

И идва новата злина,

но никой не я спря...

но първата мечта умря сама.

 

                            07.05.2000

Архангел - мъстител.

тъжно...но е минало..
ще се радвам да напишеш и публикуваш и "по-усмихнати" стихове.. нали?!
весели празници!
и много усмивки и целувки от мен!

Една мечта умира,
другата се ражда,
светъл път намира
и ти се обажда,
всичко е чудесно,
понеже и защото?
Отстрани е лесно!

Здраве ти пожелавам!

Щом радост и обич изпълват сърцето,
щом вярваме в своята съдба,
ще засвети тогава за всеки в небето,
по една витлеемска звезда!
Нека да простим слабостите,
да ценим добродетелите,
да се радваме на успехите,
да съхраним душите,
да воюваме за мечтите...
Весела и щастлива Нова Година!
:)))