4. Към брата си

 Христо Ботев, прощавай

Тежко,брате, се живее,

с овца неразбрана.

Душата ми в огън тлее,

на сърце ми люта рана.

Приятели мили любя,

техен завет пазя,

но себе си брате, аз губя,

тази овца като мразя.

Мечти светли, мисли бурни

възпира тази овца неразбрана.

Ах, ръка си кой ще сложи,

на туй сърце, дето страда?

Никой, никой! То не знае

ни радост, ни свобода.

А таз’овца неразбрана

държи го с тежка окова.

Често, често, скришом плача,

над народен гроб печален.

Но кажи ми брате, що да тача

с тази овца неразбрана?

Нищо,нищо! Отзив няма

на гласа искрен, благороден.

Но пък твоята душа не страда

зарад’овца неразбрана.

1996