До преди една секуна,

бях друг човек,

до преди една секунда,

аз бях с теб.

До преди една секунда...

 

Доверие с години се гради,

за секунда се руши. 

Ти беше с друг,

а аз бях тук.

Наведе поглед към земя,

но безмълвна бе тя. 

Не ме поглеждай, смисъл няма,

сърцето ми сковано е със лед

                                               към теб.

Не ме търси, смисъл няма.

След жестоката измяна

позорът личи

в очите ти.

Но сълзите ти не ще ме трогнат,

болката не ще прогонят.

Аз живота ти ще променя,

всичко хубаво ще унищожа,

Дявола ще видиш в моето лице,

от Антихириста съм по-зле.

Разбери, мъртъв съм за теб,

споменът е блед.

Друга ще стои до мен

в хубавите нови дни,

но няма да си ти!

Но помни –

след години

ще ме видиш ти.

Ще искаш миналото да го върнеш,

в спомените ще се върнеш. 

А там витае призрак –

този призрак ще е моя,

ще е любовта,

която я погуби ти сама.

Ще съжаляваш,

ще се разкайваш,

ще те боли

за миналите дни.

Запомни

и гледай ме в очи –

доверие с години се гради,

за секунда се рушил

Разби истини,

унищожи мечти. 

Това бяха нашите мечти...

 

                            28.05.2002.

mnogo lo6o...no i az sym pisala podobni neshta - ot naranenost shte da e bilo tova

истинската:))

защо помниш тази, която те е наранила? А тези, които ти си наранил дали ги помниш?

Егоизмът си е номер 1 навсякъде и всеки жалее само за собствената си скъпоценна кожа. Даже не мисля, че в такива случаи става въпрос за чувства, а единствено за наранено его.

Никакъв упрек няма в това, което написах. Само констатации. Но след като след 5 години си го извадил това от прахта, значи жилото е още в раната.
Just forget about it!
Поздрави :)))

До преди една секуна,

бях друг човек,

.................

sekundno promenq6 se;
minutno obi4a6;
4asovo rasqjdava6-
koga jivota re6ava6?:)

POZDRAV:)

да, помня жените, които съм наранил волю или неволю (второто е по-често, и то само защото им казах, че не мога да отвърна на чувствата им и не искам да злоупотребявам с тях). А идеята за това стихотворение е заимствана от песента на Paradise Lost "One second". освен това всеки от нас наранява или бива нараняван. Важното е дали си искал нарочно да нараниш човека и дали след това си се научил отново да обичаш!
P.S. Тези стихове са от издадената ви стихосбирка "Трагедии след залез слънце" с която искам да ви запозная всичките - затожва съм публикувал номерът и годината на писане

за 25 години смея да твръдя, че съм нопровил повече неща и съп ЖИВЯЛ много по-качественио от одоста сруги хора за целия им живот (говоря за случаите, когто животът им е доста по-дълъг от моя, а не за нещастно загинали наши приятели)

Успех на стихосбирката!
Глупаво е да се разсъждава върху стихове, но има в тези болка и ожесточение и затова не се въздържах. Всъщност те са еманация на подсъзнателното и рядко имат пряка връзка с реалния живот и не би трябвало да се приемат буквално.
Поздрави :)))

поздравявам те...и си чакам стихосбирката с посвещение и целувка!
и.. кога ще започнеш втората?
онази с нежните и чувствени стихове?
приятна и усмихната вечер!

надявам се никога повече да не се чувстваш така наранен и предаден!!!
никога повече!
прекрасни стихове!