Пред мен горят дървета -
една ужасна светлина.
Аз си бръкнах между ребрата
да извадя непосилната тъга.
От разреза кръв прокапа,
но от сърцето мъртво - не.
Тъгата в мен остава,
а кръвта не спира да тече.
На предварително приготвена стрела,
обладан от безнадеждността,
сърцето си мъртво аз поставих,
с прецизен изстрел към огъня запратих.
И стана голяма красота -
мъртво сърце лети на стрела.
Кръвта продължава да тече,
а пожарът по-силно пече.

Ах, как искам да си тук,
но животът направи ни напук.
Тлее твоето тяло в черната земя,
а за мен останаха тъгата и яростта.

И стигна се до този ден "прекрасен", -
мъртво сърце на стрела лети към огън ясен.
Те паднаха в огъня горещ,
Чу се силен свистеж.
Изгоря сърцето на стрела,
но тъгата не умря...

                                                 30.07.2007