Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
03.03.2008 22:15 -
Скопие - последни дни в Република Македония
Автор: jesusbg
Категория: Туризъм
Прочетен: 2130 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 06.03.2008 18:11
Прочетен: 2130 Коментари: 4 Гласове:
0
Последна промяна: 06.03.2008 18:11
За съжаление времето ми в Скопие изтичаше.
Трябваше да оползотворя тези ден и половина възможно най-добре.
Първата ми работа беше да се срещна с директора на Българския културен център в Скопие господин Спас Ташев.
Срещата беше в 11 часа. Заради хубавото време тръгнах пеша в10 часа и се отправих отново по булевард "Партизански отреди" към универзална зала Бугария.
Точно в 11 часа бях в центъра.
Зарадвах се, че отново слушам правилна българска реч. Освен за промоцията, с директора говорихме и за надписа "Смрт на бугарите". И той ми каза, че това е дело на малка група лумпени, пишещи се фенове на Вардар Скопие (шампион на България за 1942 година). Дори е пирятел с шефът на фенклуба им, който много пъти е изразявал срам и възмущение от тези прояви.
Уговорихме се с господин Ташев, и се отпътих към центъра на пазар.
Трябваше да ме поеме жена на име Ясна, но в последния момент са и изникнали майстори (типично по български).
Та отправих се сам в търсене на фланелка на Скопие.
Първо отидох до търговския център - нямаше. После отидох на турската чаршия, също нямаше.
Преди да отида на чаршията, попитах една продавачка за фланелка на града. Жената ме насочи към абанската част, но ми каза, че е страшно. отговорих й, че не се страхувам от албанци, защото съм българин. Оказа се, че и тя е с българско самосъзнание, даже има роднини в центъра на София.
Разделихме се по живо по здраво и продължих. Разходих се из цялата чаршия - нищо.
После отидох до битпазара, където звучеше само албанска реч. С известна доза страх го обходих, даже питах за фланелка, ама нямаше никъде.
Върнах се към центъра, изядох един бюрек, и хванах обратния автобус.
Прибрах се в апартамента, порових се в интернет и легнах да поспя.
Вечерта отидохме да изям една плескавица за последно в Папу,
Освен нашата група, дойдоха още хора и стана доста забавно. Даже едно от момчетата нещо се отпусна и каза за България и Македония - "Еден народ, две држави".
Вечерята свърши и се прибряхме.
Разбрахме се на другия ден преди тръгване да мина през Скопски Универзитет "Св. Кирил и Методий", за да си кажа чао с Даниела.
Първо се срещнах с Владко. Пошетахме малко под дъжда, изядохме по "бурек со месо и македонски йогурт", поговорихме си доста и отидохме до университета.
Там се разделих с Даниела и се разбрахме като стигна границата да и се обадя.
Стигнах до автогарата, заверих си "повратниот билет" за 50 денари, седнах да изпия едно Скопско за последно и зачаках автобуса.
Точно в 3 часа тръгнах обратно за София.
Тъй като групата беше останала с впечатление, че автобусът е в 15.30, в 1.10 ми се обадиха Славко и Калина. Хората искаха да дойдат на автогарата да ме изпратят, ама се разминахме.
Важното е, че скоро пак ще се видим, даже аз ще им показвам баш столицата, тоест София.
И най-важното нещо - изводите.
Първо - в Скопие няма антибългарски настроения. Медиите ни много преекспонират лумпенщината на около 100 души от 500 000-ен град.
Второ - Скопие има мегдан за радвитие, има и цел. А това е най-важното нещо - да имаш цел.
И трето - Скопие може да не е красив град (а може да стане с малко пари и идеи), но разполага с най-важният капитал - хората и тяхната душевност (без значение дали се възприемат за българи или македонци).
И бъдещето отново ще ни събере в Евросъюза и ще падне тази ненужна граница (не намерих човек, който да я смята за нужна)
Трябваше да оползотворя тези ден и половина възможно най-добре.
Първата ми работа беше да се срещна с директора на Българския културен център в Скопие господин Спас Ташев.
Срещата беше в 11 часа. Заради хубавото време тръгнах пеша в10 часа и се отправих отново по булевард "Партизански отреди" към универзална зала Бугария.
Точно в 11 часа бях в центъра.
Зарадвах се, че отново слушам правилна българска реч. Освен за промоцията, с директора говорихме и за надписа "Смрт на бугарите". И той ми каза, че това е дело на малка група лумпени, пишещи се фенове на Вардар Скопие (шампион на България за 1942 година). Дори е пирятел с шефът на фенклуба им, който много пъти е изразявал срам и възмущение от тези прояви.
Уговорихме се с господин Ташев, и се отпътих към центъра на пазар.
Трябваше да ме поеме жена на име Ясна, но в последния момент са и изникнали майстори (типично по български).
Та отправих се сам в търсене на фланелка на Скопие.
Първо отидох до търговския център - нямаше. После отидох на турската чаршия, също нямаше.
Преди да отида на чаршията, попитах една продавачка за фланелка на града. Жената ме насочи към абанската част, но ми каза, че е страшно. отговорих й, че не се страхувам от албанци, защото съм българин. Оказа се, че и тя е с българско самосъзнание, даже има роднини в центъра на София.
Разделихме се по живо по здраво и продължих. Разходих се из цялата чаршия - нищо.
После отидох до битпазара, където звучеше само албанска реч. С известна доза страх го обходих, даже питах за фланелка, ама нямаше никъде.
Върнах се към центъра, изядох един бюрек, и хванах обратния автобус.
Прибрах се в апартамента, порових се в интернет и легнах да поспя.
Вечерта отидохме да изям една плескавица за последно в Папу,
Освен нашата група, дойдоха още хора и стана доста забавно. Даже едно от момчетата нещо се отпусна и каза за България и Македония - "Еден народ, две држави".
Вечерята свърши и се прибряхме.
Разбрахме се на другия ден преди тръгване да мина през Скопски Универзитет "Св. Кирил и Методий", за да си кажа чао с Даниела.
Първо се срещнах с Владко. Пошетахме малко под дъжда, изядохме по "бурек со месо и македонски йогурт", поговорихме си доста и отидохме до университета.
Там се разделих с Даниела и се разбрахме като стигна границата да и се обадя.
Стигнах до автогарата, заверих си "повратниот билет" за 50 денари, седнах да изпия едно Скопско за последно и зачаках автобуса.
Точно в 3 часа тръгнах обратно за София.
Тъй като групата беше останала с впечатление, че автобусът е в 15.30, в 1.10 ми се обадиха Славко и Калина. Хората искаха да дойдат на автогарата да ме изпратят, ама се разминахме.
Важното е, че скоро пак ще се видим, даже аз ще им показвам баш столицата, тоест София.
И най-важното нещо - изводите.
Първо - в Скопие няма антибългарски настроения. Медиите ни много преекспонират лумпенщината на около 100 души от 500 000-ен град.
Второ - Скопие има мегдан за радвитие, има и цел. А това е най-важното нещо - да имаш цел.
И трето - Скопие може да не е красив град (а може да стане с малко пари и идеи), но разполага с най-важният капитал - хората и тяхната душевност (без значение дали се възприемат за българи или македонци).
И бъдещето отново ще ни събере в Евросъюза и ще падне тази ненужна граница (не намерих човек, който да я смята за нужна)
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
анонимен -
Прав си
06.03.2008 23:05
06.03.2008 23:05
А нашата гордост сякаш е в липсата точно на тази душевност.
цитирайсме един народ - същата душевност я имаме и ние. :-)
цитирай
3.
анонимен -
Jas sum Makedonec i nemoj da se fi...
20.03.2008 19:10
20.03.2008 19:10
Jas sum Makedonec i nemoj da se filmas mnogu, jas ne mozam skros da go razberam tvojot bugarski jazik , no mozam da razberam dovolno za da sfatam deka si iznapisal eden kup gluposti i nevistini. Bidi realen, bidi covek pred se. Makedoncite i Bugarite se 2 narodi so posebni kulturi, istorii, jazici sto ziveat edni do drugi. Pocituvaj ne , ako sakas i nie da te pocituvame.
цитирайщо ми пишеш на запдния български говор на латиница? И прочете ли края на пътешествието?
А и все пак можеш да се представиш!
цитирайА и все пак можеш да се представиш!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
1. Dia Nova
2. смях - само за лица над 18 години и с невероятно чувство за хумор
3. кражбата от Топлофикация
4. алкохолен зодияк
5. АНТИЧАЛГА ФРОНТ
6. много смях от Нели
7. Любовни съвети на баба - има смисъл в тях
8. античалга 2 - правила за поведение на чалгаджията
9. Ах, Любов, Любов
10. Един от шефовете :-)
11. Сдружение на младите психолози в България "4 април"
12. Виновните за временното затваряне на малките блокове на АЕЦ "Козлодуй"
13. как да убием шаврантия :-D
14. Поредната простотия на македонизма
15. В подкрепа на българското
16. как се губи мъж
17. Мислете му!!!
18. Скопие
19. ДСБ - смях голям!!!
20. истината за Македония!!!
21. Калин Руменов - достоен журналист!!!
2. смях - само за лица над 18 години и с невероятно чувство за хумор
3. кражбата от Топлофикация
4. алкохолен зодияк
5. АНТИЧАЛГА ФРОНТ
6. много смях от Нели
7. Любовни съвети на баба - има смисъл в тях
8. античалга 2 - правила за поведение на чалгаджията
9. Ах, Любов, Любов
10. Един от шефовете :-)
11. Сдружение на младите психолози в България "4 април"
12. Виновните за временното затваряне на малките блокове на АЕЦ "Козлодуй"
13. как да убием шаврантия :-D
14. Поредната простотия на македонизма
15. В подкрепа на българското
16. как се губи мъж
17. Мислете му!!!
18. Скопие
19. ДСБ - смях голям!!!
20. истината за Македония!!!
21. Калин Руменов - достоен журналист!!!