За съжаление времето ми в Скопие изтичаше.
Трябваше да оползотворя тези ден и половина възможно най-добре.
Първата ми работа беше да се срещна с директора на Българския културен център в Скопие господин Спас Ташев.
Срещата беше в 11 часа. Заради хубавото време тръгнах пеша в10 часа и се отправих отново по булевард "Партизански отреди" към универзална зала Бугария.
Точно в 11 часа бях в центъра.
Зарадвах се, че отново слушам правилна българска реч. Освен за промоцията, с директора говорихме и за надписа "Смрт на бугарите". И той ми каза, че това е дело на малка група лумпени, пишещи се фенове на Вардар Скопие (шампион на България за 1942 година). Дори е пирятел с шефът на фенклуба им, който много пъти е изразявал срам и възмущение от тези прояви.
Уговорихме се с господин Ташев, и се отпътих към центъра на пазар.
Трябваше да ме поеме жена на име Ясна, но в последния момент са и изникнали майстори (типично по български).
Та отправих се сам в търсене на фланелка на Скопие.
Първо отидох до търговския център - нямаше. После отидох на турската чаршия, също нямаше.
Преди да отида на чаршията, попитах една продавачка за фланелка на града. Жената ме насочи към абанската част, но ми каза, че е страшно. отговорих й, че не се страхувам от албанци, защото съм българин. Оказа се, че и тя е с българско самосъзнание, даже има роднини в центъра на София.
Разделихме се по живо по здраво и продължих. Разходих се из цялата чаршия - нищо.
После отидох до битпазара, където звучеше само албанска реч. С известна доза страх го обходих, даже питах за фланелка, ама нямаше никъде.
Върнах се към центъра, изядох един бюрек, и хванах обратния автобус.
Прибрах се в апартамента, порових се в интернет и легнах да поспя.
Вечерта отидохме да изям една плескавица за последно в Папу,
Освен нашата група, дойдоха още хора и стана доста забавно. Даже едно от момчетата нещо се отпусна и каза за България и Македония - "Еден народ, две држави".
Вечерята свърши и се прибряхме.
Разбрахме се на другия ден преди тръгване да мина през Скопски Универзитет "Св. Кирил и Методий", за да си кажа чао с Даниела.
Първо се срещнах с Владко. Пошетахме малко под дъжда, изядохме по "бурек со месо и македонски йогурт", поговорихме си доста и отидохме до университета.
Там се разделих с Даниела и се разбрахме като стигна границата да и се обадя.
Стигнах до автогарата, заверих си "повратниот билет" за 50 денари, седнах да изпия едно Скопско за последно и зачаках автобуса.
Точно в 3 часа тръгнах обратно за София.
Тъй като групата беше останала с впечатление, че автобусът е в 15.30, в 1.10 ми се обадиха Славко и Калина. Хората искаха да дойдат на автогарата да ме изпратят, ама се разминахме.
Важното е, че скоро пак ще се видим, даже аз ще им показвам баш столицата, тоест София.
И най-важното нещо - изводите.
Първо - в Скопие няма антибългарски настроения. Медиите ни много преекспонират лумпенщината на около 100 души от 500 000-ен град.
Второ - Скопие има мегдан за радвитие, има и цел. А това е най-важното нещо - да имаш цел.
И трето - Скопие може да не е красив град (а може да стане с малко пари и идеи), но разполага с най-важният капитал - хората и тяхната душевност (без значение дали се възприемат за българи или македонци).  
И бъдещето отново ще ни събере в Евросъюза и ще падне тази ненужна граница (не намерих човек, който да я смята за нужна)

А нашата гордост сякаш е в липсата точно на тази душевност.

сме един народ - същата душевност я имаме и ние. :-)

Jas sum Makedonec i nemoj da se filmas mnogu, jas ne mozam skros da go razberam tvojot bugarski jazik , no mozam da razberam dovolno za da sfatam deka si iznapisal eden kup gluposti i nevistini. Bidi realen, bidi covek pred se. Makedoncite i Bugarite se 2 narodi so posebni kulturi, istorii, jazici sto ziveat edni do drugi. Pocituvaj ne , ako sakas i nie da te pocituvame.

що ми пишеш на запдния български говор на латиница? И прочете ли края на пътешествието?
А и все пак можеш да се представиш!