Част 1

След Русе щастието отново ме прати на път леко на Запад. През Март 2010 Рамщайн се изявиха в Белград и използвах възможността отново да отида там. Това ми пътуване разби мита, че българите не се поддържаме навън.

Първото нещо, което отново ще споделя с вас отново е Сичевачката клисура - невероятно красиво място,


Сичевачка клисура - поглед към България


Отново към Родината


Jesusbg през Март 2010 - поглед към Ниш





"Оазисът"


Каменни сълзи за родината


Сръбското отношение към красотата 1


Сръбското отношение към красотата 2

Преди това минахме през Цариброд да сменим пари. Времето беше невероятно - топло в двата смисъла на думата.

Но, тъй като бързахме, останахме малко време там и се отправихме към Белград.

Първото разочарование беше на магистралата - не знам сърбите какво искат, но на доста места имаше дупки и вдлъбвания на пътя, които за малко не ни костваха единия калник и изкривена джанта. За цялото това удоволствие платихме 730 динара, т.е около 6 лева.

Следващото разочарование беше инфраструктурата на града - тясни улици, гъсто строителство, малки тротоари, по-големи проблеми с паркирането от София, повече дупки, по-зле регулирани светофари и кръгови кръстовища. Осъзнах, че първото ми пътешествие ми е показало само хубавото от града - време беше да видя и недостатъците, за да оценя за пореден път достойнствата на нашата столица - прекрасната и мъдра София (която, за съжаление, е доста неглижирана, но скоро отново може и ще стане перла като Виена).  

Вечерта с моите приятели отидохме в ресторант "Гушан" - прилични цени, люти салати и доста плескавици.


В ресторанта 1



В ресторанта 2


Логото на ресторанта

След вечерята се разходихме до квартирата, намираща се близо до храма "Свети Сава"

Въпросният храм стана поредното разочарование - осъзнах, че е просто една огромна бяла сграда, чиято комплексарщина е сходна с тази на двореца на Чаушеску - просто излишно количество камъни, без никаква топлина, особено свързана със свsто място, каквото трябва да е храма.

А за квартирата - това беше причината, поради която се убедих, че българите си помагаме. Трябваше да спя на друго място, но координацията не беше на ниво, и имаше риск да остана на улицата. Звъннах на невероятните ми спътници, които, след като разбраха проблема, казаха "идвай, чакаме те. Даже така ще е по-добре"


Нощен Белград - много реклама, много дупки


Свети Сава през нощта - студен като мъртвец.

Така приключи този първи ден. ..

Радвам се че отново си тук, и отново на път, тръгвам с теб.

следващите пътешествия са по-интересни. особено това, от което се върнах последно. :-)

Радвам се , че си тук !
Панацея !

"не се притеснявай" - пак ще хващам по света ;-)

Минаваме всяка година, през Сърбия наистина много дупки има! Поздравления за постинга!