На 10 юни рано сутринта моя милост беше на Централна Автогара в София, за да потегли за Ниш. В огромен автобус присъствахме само 7 души - българи, сърби и един проклет и гнусен жабар.
На границата Калотина-Градина ни държаха изключително малко (даже и сърбите бяха учудени) и моя милост си включи фотоапарата.
На няма 10 минути с автобус се намира Цариброд (днешен Димитровград)


входът на Цариброд


карта на Цариброд


имитация на някакви права за българското население.


централният площад на Цариброд.


Ж.П Гара, където е общият митнически пункт между България и Сърбия относно Ж.П превозите.

Следващият по-голям град е Пирот



но автобусът мина по заобиколен път и видяхме само един средновековен български манастир, подобен на манастирите в Охрид, Асеновград..


манастирът

Следваше малко време равнинен път, преди да влезнем в сичевачката клисура - едно от най-красивите места в западните покраинини.
В дерето върви река Нишава, а отстрани на пътя има поредица от 13 малки тунела. (Още от 2003 година, когато бях на специализация във Виена, си дадох обет, че някой ден отново ще мина през тази клисура, за да снимам мостовете.


началото на клисурата


13-ти мост (редът им е в посока Ниш-Пирот)


12-ти мост


пак клисурата


полутунел :-)

„
козирка


още два от тунелите


река Нишава


и тунел 1

На всеки тунел шофьорите биват "подканяни" да си включат светлините.

След тази прекрасна клисура следна гадчето Нишка баня (родното място на големия актьор Любиша Самарджич, но за градчето по-късно) и самият град Ниш. Така след 4 часа път и една безсмислена граница пристигнах успешно в Ниш...

Доказателство за това са многото останки от катастрофирали коли.
Чакам продължението и по-специално снимки от Ниш.

Супер, ай давай продължението :p

Чакам продължението!...:)
Поздрави, пътешественико!;)))