След богатата от гледна точка на събития събота, следваше неделното шетанье из Скопие. След прилично време сън, станахме, изпихме по кафе, и тръгнахме към центъра. Заради повечето автобуси, вместо от спирката до блока, отидохме на булевард  "Партизански отреди" да хванем автобус. Там за пръв път имах досег с македонския градски транспорт.
Там има два вида линии - общински, където цената на билета е 30 денари, и "приватна", където цената е 20 денари. Навсякъде се качва човек само отпред, и или си купува билет (там казват понародному карта), или си показва абонаментната карта на шофьора. Така трафикът е по-добре организиран от този в София.
Самите автобуси са в доста лошо състояние, даже старите ни Икаруси са по-добре от тях. За спомен си направих снимки в автобуса до врата, която не се отваря. Така пътниците само в този автобус разбраха, че не съм от Скопие. Иначе перфектно им говорех наречието.
След около 15 минути стигнахме до центъра и започна същинското "шетанье".
Първо отидохме в църквата "Свети Спас", където е погребан българският герой Гоце Делчев. Там ни пуснаха в същинската част на църквата, където е забранено да се снима (в двора може), после влезнахме в музейната част, където платихме по вход 30 денари, а аз си купих картички от вътрешността на църквата за 50. Интересното на картичките беше, че пишеше "Jугославиja - Македониja". Даже за спомен направихме снимка на този надпис, защото все пак Македония е независима от 1991 година.
Следващата забележителност беше Калето. То е остатък от средновековна крепост, в момента доста разкопана, защото и правят нещо като реставрация.
От калето има много хубав изглед към Площада, градския парк, планина Водно, Шар планина... и новото американско посолсто - най-голямото в света. То е към границата със Сърбия, азминистративна единица Косово (дано тази обраст не запали нова война).
След "шетаньето из Калето отидовме до Музейот на современното искуство". Там има картини на Пикасо, но самият музей беше затворен заради някакъв ремонт.

От там се спуснахме до "Турската чаршия", която е в така наречената албанска част на града. Турци отдавна няма, и всички магазини се държат от албанци. Там е и художествената галерия, която беше празна (защшо ли не се учудих).
От там одидохме до църквата "Свети Димитър",  каменният мост, където е убит войводата Карпош, площада. Скопската управа има идея на мястото на площада да прави църква и още неща и на практика да го ликвидира. Ако го направят, ще е най-голямата глупост (ама нали са българи, ще повторят тукашните простотии).
От там одидохме да хапнем по "бурек со месо" и се запътихме към старата ж.п. гара, коятоо вече е Музей на Скопие. Заради неделният ден и фактът, че отидохме в 13.13 часа, а не преди 13.00, изпуснахме да влезнем. След това влезнахме в едиинствения им МОЛ да вземем батерии за фотоапарата.
Следващата стъпка беше да отидем до "бугарската амбасада". Пак се отправихме по булевард "Теодосий Гологанов" и стигнахме. Едно до друго са посолството и консулството. Направихме си снимки до консулството, до барелефа на велкия Васил Левски, и аз направих няколко снимки на самото посолство (малка двуетажна къща).
По едно време дойде до мен един полицай и ми каза "Дечко, забрането е да се сликат амбасади." Погледзнах го странно и му казачх, "Яс насекаде,  каде одим, ги сликам, даже и полицията кажува, що нема проблеми, а и ово си е моята амбасада." Изгледа ме странно и попита "Како тако твоя". отговорих му" Яс сум бугарин". "Може ле да ти видим пашосот." "Може" казах и му го дадох. Даже тръгнахме да трием снимките, но полицаят ми даде знак, че може да ги оставим. Попитах го къде е културният център, той ни насочи и тръгнахме.
По пътя през малките улици стигнахме до Румънското посолство. Там нямаше никой, който да каже, че е забранено да се снима посолство (както и никъде другаде).
Така стигнахме отново до булевард "Партизански отреди" и улица "Петар Попарсов" до "Универзална зала Бугариja".
След земетресението много държави са помогнали, като България първа е пратила спасителен екип. Затова има болница Букурещ, Прага, и само на нашата зала не е сложена табела от кого е дарение. Защо ли?
Точно до залата е Българският културен център. Срещу входа му пише "Смрт за бугарите и продавниците. Македония за македонците". Тогава наистина се ядосах, и то много.
Даниела ме успокояваше повече от 10 минути и казваше "Ацо, сопри се, немой се лути, тоа не го мислат сите македонци, а само мало лугье. Ти сам виде". А аз и казах "Дани, виде ле некаде у България да пишува Смърт на македонците - не си."
След около пет минути лутенье от моя страна, стигнахме до едно магазинче, откъдето си купих кенче Скопско пиво. Отвоно вървяхме по булевард "партизански отреди", където пред църквата "свети Климент Охридски" видяхме как на булеварда двама души пребиват брутално един циганин пред очите на още поне трима цигани, които не се намесиха. Дани ми каза, че това са били шиптари (албанци).  Много се учудих на наглостта им да налитат така на хора, пък били и те цигани. А като знам колко единни са циганите, и видях ненамеса от тяхна страна да защшитят събрата си, доста се учудих. Тук е първото предупреждение. Албанците са станали доста нагли    ну зачитат никакви закони, защото се позовават на някакви права, които им дават право да правят каквото си искат и да не зачитат никакви закони. Надявам се отново да видят страшния "бугарски бой".
Та отминахме това място на "тепанье" и стигнахме отново в центъра, където имахме среща с Владко. Дани и Владко решиха да ме водят към каньона Матка.
Този каньон се намира западно от Скопие в посока Тетово преди навлизането на магистралата. Минахме през две или три полбанчени села, където имаше повече джамии отколкото видях в Истанбул. Направо фанатизъм, когото за щастие липсва сред болшинството от български граждани, изровядващи ислям.
Стигнахме в подножието, оставихме колата и тръгнахме пеша.
Качихме се по пътечката, която минава точно до язовира (Там е забранено да се снима). По едно време се изкачихме на височина от около 50 метра, колкото е висок мостът при село Буново,  откъдето скачам с бънджи. Там беше и втората язовирна стена на река Треска.
стигнахме до църквата и хижата, и седнахме там. Изролзвах момента, за да подаря и на Владко един екземпляр от моята стихосбирка (разбира се, с посвещение). Човекът искрено се зарадва.
Като гледах тази карсота, искрено проклинах всичките ни политици, начело с Фердинанд СаксКобургГотски,  отговорни да загубим тази красива местност, и отговорни за това над местното население да се наложи огромен терор, с цел да бъде откъснато от корените си. За щастие има доста хора, които, въпреки тетрора от страна на сръбстите власти, знаят истината.
Поседяхме там, направихме снимки, и тръгнахме обратно към Скопие.
Владко ни остави почти пред блока.
В "станот" се пооправихме, помотахме, гледахме телвизия, и отидохме към центъра да се видим с още двама от нашите приятели - Славко и Калина (Охридски). Купихме "пиво, кикиритки" и им отидохме на гости. Там поседяхме, порадвахме се един на друг, и се разбархме на следващия ден "да шетам со Калина из Скопие".
После отидохме отново до клубът от предишната вечер, където DJ беше "Скачка".  Там изпихме по едно пиво и се прибрахме, защото през неделният ден бая се разхождахме, а и в понеделник Даниела беше на работа.

поздравления за интересният пътепис!
особено добре се справяш с езиците...
поздрави и усмивки!

"...А аз и казах "Дани, виде ле некаде у България да пишува Смърт на македонците - не си."..."

Yeah right!!!

And how do you call the writing of bulgarian occupation forces in Macedonia, between 1941-1945???

Just a peaceful writing?!?!

Shame on you!

Ако пиша на чужд език, как го разбра бе. А и ето ти линк как се посреща "окупатор". http://www.youtube.com/watch?v=qfLTFtfWhc0
Срам за тебе. А и точно заради тази "окупация" все още основният ви проблем - албанците - имат страх от "бугарски бой".
Ти се засрами от невежеството си.
Ето ти още един линк
http://www.macedoniainfo.com/

I don't know where did you find courage to write such a shameful things...

For god's sake, Bulgaria stand shoulder to shoulder with Nazi Germany in the WW2. Or you have forgot that fact?

And about the site http://www.macedoniainfo.com/ , I thought you could have offered something more creative... Shame !

и точно заради този факт, че сме станали съюзници на Германия (а и сега доста от вашите искат да работят там), сме си спасили всички евреи и цигани.
а ти преди да защитаваш така смело македонизма, се запитай дали това, което пиша, е истина - че вследствие на терор хората в Македония са принудени да си сменят народността. СРАМ ЗА ТЕБЕ

www.mymacedonia.net

Umate pravo da ja znaete vistinata za ovaa ubava zemja

вие исто. Ние вас ви сакаме многу