Този постинг се пише благодарение на баща ми. За да запазя автентичността, някои от диалозите ще ги пиша на скопско наречие.

(Ще бъде подробен, критичен и с доста предупреждения. Дано хора, които имат контакти с политици, прочетат подробно предупрежденията и вземат мерки)

В дните, в които ме нямаше, бях на гости на много добри приятели от Република Македония. 
Самото пътуване беше уредено доста инциденттно и бързо. Разбрахме се с хоратат в четвъртък вечерта, а в събота сутринта вече пътувах. (Междувременно в петък обмених в македонски денари. Курсът е 31 денара за един лев).
Дойде дългоочакваната събота - 2-ри февруари, Петльовден и рожден ден на мой приятел още от детската градина. На втората автогара в центъра на София тръгваше автобусът за Скопие. Минах през касата, за да ми вкарат номера на паспорта. Там едно момиче се разправяше с касиерката, защото имаше двупосочен билет, а според договорката между компаниите, този автобус не можеше да бъде ползван. Проблем беше, че й изтичаше визата в 12 на обед. Излезнах навън, и започнах да наблюдавам хората, щъкащи напред-назад. След около 10 минути момието беше пред мен, видимо притеснено. Попитах я колко не й достигат за билет. Тя в пхървия момент вме изгледа малко странно, но после реши да се "възползва" от предложението ми, защото трябваше да се прибере. отидохме до касата, тя си купи билет, и се отправихме към автобуса. Там шофьорът (по новите изисквания) ни сложи лепенки на багажа и на билета. В автобуса седнахме един до  друг, за да си имаме компания по време на дългия път (с автобус е около 6 часа).  Реших да използвам това време, за да си потренирам скопското наречие. ана се оказа разговорлива, и ми обясни за проблемите с парите: "Яс си знаев, дека по секое време можем да я заверим картата, и затоа вчера си потрошив сите паре." Друго важно заключение е, (не само нейно) че няма по-излишна граница в света от  тази между Република България и Република Македония, и че издаването на визи е много усложнено. Както се казва, станахме по-католици от папата.
И така в приятен разговор и много красив път стигнахме до границата.

На границата нямахме изходящ печат от българската граница (както беше и в Турция), а само входях от македонска страна. После, като за добре дошъл, от македонска страна решиха да ни проверят багажа на всички пътници. За щастие, тази проверка стана сравнително бързо.
Време беше да си върна часовниците с един час.
С Ана се заговорихме за мобилни оператори, и тя ми каза, че има нов мобилен оператор в Македония, който е на доста прилични цени. " И яс го користим."
И затова реших  в  Скопие да си взема такава карта, даже щях да си говоря с България свободно.
Първото впечатление, което добих от македонските пътища, беше, че там е много мръсно, особено с минаването на Крива Паланка. Преди това е китен планински път. Даже си харесах едно име на селце-  Костов Дол. Едно нещо са направили братята македонци със знаците, което даже е практично - вместо с бял, са с жълт фон, което подобрява видимостта, особено в мъгла.
И те, братята македонци, си имат проблеми с магистралите, имат ги две, все тръгващи от Скопие, и все свършващи някъде там.  За разлика от нашите, техните са платени, и плащаш на влизане на определен участък, а не както в  Турция - на влизане си взимаш магнитна карта и плащаш на излизане. Което на моменти е кофти, защото пращаш само за 50 метра път.
Първото влизане в македонски град беше в Куманово. Не бях виждал толкова много мърсотия от бая време. В центъра ме посрещна новострояща се джамия. Попитах ана дали навсякъде е така, и тя ми каза, че заради албанизацията на някои села, много македонци бягат от техния терор (нищо ново под слънцето) и изцяло македонски населени места са се превърнали вече в албански. За справка - днашният брой на вестник Труд, статията за село Арачиново. За пореден път се убедих, че така наречените правозащитници помагат само на престъпници, но не и на жертвите им.
След около 10 минути шетане в града, излезнахме на магистралата за Скопие. Там найлонът беше превзел околните дръвчета и се надявам скоро да се намали използването му, защото гледката беше отвратителна.
Някъде към два часа вече навлизахме в Скопие. Автогарата е под ж.п. гарата, която е ситуирана на един мост. Автобусът навлезна в зоната на пристигащите, слезнахме с Ана и се огледахме за нашите хора. Баща и я чакаше и първата й работа беше да му поиска пари за билета. Там се видяхме за последно с нея, защото цялото ми останало време беше ангажирано.
Моти е приятели Владимир и Даниела ме чакаха. Както си трябва, посрещнахме се с голяма прегръдка.
След това отидохме до колата на Владко и  се натоварихме. Първо ме откараха до новото заведение "Папу" ,където изпихме по Скопско пиво и  хапнахме по плескавица. Там за пръв път видях, че цените в Македония са по-високи. Скопското беше 70 денара - над два лева, а тук в България бирата обикновено 3е около 1.50  лева в заведение.
А преди да влезнем в заведението, си купих припейд картичка на навиот мобилен оператор за двеста денари со вклучени двеста денари. Отгоре имаше реклама "Каменица - мажите знаят зощо".
После се разходихме в градския парк, видях стадиона на "Вардар" Скопие (шампион на България за 1942 година), пошетавме.  В парка се видяхме със съседи на момичето, при което отседнах (казва се Даниела), която при вида ми попита: "Тоа ле е гостот од Бугария?" Оказа се, че почти всичките им приятели са предупредени за моята визита. Беше време да ме закарат във временния ми дом.
Той се намира в квартал "Гьорче Петров", което е накрая на Скопие. Двустайно панелно жилище - даже в банята имаше санитарен фаянкс като нашия.
Самото Скопие е продълговат град по горното поречие на река Вардар, в завоя й към Бяло море. След земетресението от 1963 година е изградено наново и за съжаление красотата на старо Скопие е изчезнала. Точно в това време са били на мода панелните жилища със странни форми.
Та да се върна на преживяването.
Настаних се, запознах се с бащата на Даниела - чичо Доне. От самото начало си допаднахме с човека и намерихме много общи теми и интереси.
Заради факта, че щях да съм повече време в Македония, трябваше да се регистрирам в полицията. (При частни гостита от други държави вие също трябва да си регистрирате гостите).
Отидохме в полицията, направихме документа и се заговорих с полицая. Човекът беше добронамерен и ме разпитва как е живота откакто сме членки на ЕС. Казах му това, което смятам , е е истина, а то е, че с влизането в съюза стандартът ни падна заради повишаването на цените на основните стоки с над 50% и спирането на двата реактора на АЕЦ "Козлодуй", а че заплатите не са мръднали. Полицаят ми каза, че има същата информация от студенти от Македония, които учат в София.
След регистрацията минахме през един магазин да напазаруваме и се прибрахме за малко в жилището.
Вечерта настъпи и беше време да излизаме. Имахме среща с тяхни приятели в "Сопотска" (намира се точно до парка в оцелял стара къща на втория етаж). Решихме с Даниела да се разходим до това място, и затова излезнахме към 8 часа "да пошетаме". Взехме Фотоапарат и потеглихме. На илизане се запознах със "Скачка" -  техен приятел DJ и баскетболист, откъдето му е дошъл прякорът, иначе се казваше Горан. Тръгнахме първо по булевард "Митрополит Тодосий Гологанов", после прекосихме Вардар и стигнахме до булевард "Партизански отреди", Оттам се отправихме към центъра и стигнахме благополучно до "Сопотска". Там ни посрещнаха Владо и група приятели, които от самото начало ми се зарадваха. оказа се, че бирата Старопрамен в Македония е наше производство, но аз пиех само Скопско пиво там (веднъж се излъгах да си взема Златен даб), защото все пак в Македония беше редно да консумирам македонски продукти (А и скопското никак не е лошо). Като всички млади хора от балканския полуостров, си направихме много хубава вечер. Там разбрах, че има много млади хора, които знаят за българския произход на македонците и за лъжите на македонизма.
После отидохме в малък клуб с електронна музика, където платихме вход по 150 денари, изпихме по едно малко Скопско за 90 денари, и след около един час си тръгнахме (беше препълнено, тясно, шмно, а и аз бях уморен. Хванахме такси и се  прибрахме. ...

като у дома!
Усмивка!

радвам се, че си доволен от пътуването !!!

и аз съм била в Македония-много е красиво....

като си забравих диска със снимките в скопие, а ще се върна там най-рано през април, снимките ще почакат :-( А и в последно време нещо не мога да качвам сники тук, но ще ги кача другаде и ще направя линк.

Ти си заслепен! Ако сме ист народ, зошто во 40тите години Бугарија им отворила училишта на Македонски јазик(нагласувам!) на Македонците од Пиринска Македонија? Како што се формирала идејата за асимилација на Македонците од овој дел на Македонија, истите биле забранети. Имаш право да ја знаеш вистината за твојот народ, и за мојот народ.

и за разлика от вас тук, особено в Мелник, сме вдигали оръжие срещу опитът на Коминтерна да ни смени националността.
"Кръв ке се лее, но българи ке умрем!"

Супер! И аз ще се поразходя до Македония утре. Само ме притеснява това с регистрацията в полицията. Много ми е странно... ти колко време прекара в Скопие?