През дните, в които ме нямаше в блог пространството, бях с румънската група в съвсем леко променен състав отново за концерт на Анатема в Истанбул. Този път ще опиша пътуването по-кратко, но с повече критични бележки относно преживяното в източната ни съседка.
Минахме границата отново двете коли. На нашата граница не ни биха речати, а само ни сканираха паспортите. Влезнахме в турската част, биха ни печати и тръгнахме за Истанбул. Три пъти ни връщаха от най-крайния изходен пункт - първо трябваше да вземем печат за колите, после - за багажа и най-накрая ни върнаха за майтап. От там потеглихме към Одрин и после по магистралата към Истанбул.
Първия знак, кой то видяхме, беше турският вариант на стоп  - "Дур", после табела, на която пишеше "Яваш". На магистралата взехме магнитна лента и тръгнахме към Истанбул.
Първото нещо, което видяхме на влизане в града, беше една невероятна мизерия, на фона на която нашите цигани в гетата живеят луксозен живот и джамия до джамия. Бруталното беше, че дори около джамиите не бяха оставили никакво свободно място, даже някои от тях в центъра бяха обградени от високи сгради и ги видяхме по чиста случайност.
След  пътешествие из турския трафик всички български шофьори ми се струват много дисциплинирани и коректни, както и нашите задръствания вече са песен за мен. Там не с епризнава ни дистанция, ни мигач, ни пешеходна пътека - само клаксон. А и паяците им са оборудвани така, че да поемат по две коли  - една на паяка и една влачена.
Намерихме платен паркинг близо до хостела, в който спахме, и оставихме и двете коли - цената беше 12 лева на вечер - 10 турски лири - за Истанбул е евтино - както каза паркингджията -  "саат йок".
Настанихме се в хостел "Чилаут" близо до забележителността "Галата Кулеши". Там е краят на главната улица и започват много малки стръмни улички с почти никакви тротоари - и гъмжи от хора и коли. На еднопосочните улици са сложили шипове, които ограничават движението само в едната посока.
Групата се раздел на две - едната част отидохме за билетите, а другата - да се оправи втората кола (някакъв некадърен механик беше забарвил да завие шарнирните болтове за гредата на колата). При взимането на билетите беше нещо страшно - пърно отидохме до голям музикален магазин, който работи със сайта, от където купиххме билетите. от там - в магазин-представителн на този сайт, и от там - в залата за концерти. оказа се, че ще вземем билетите чак в началото на концерта. Върнахме се в хстела, групата легна да спи, моя милост като разсънен си взе картата, закупена по-рано и тръгна да обикаля изтточния бряг на залива "Златен рог".Минах покрай забележителностите, снимах ги, заприказвах се с хора от австралия и Азербайджан (с едните говорихме на английски, а с другите - на руски). В това си пътешествие усетих на гърба си номер на турските обущари, които лъскат обувки на улицата. Та върви турчинът, уж си изпуска четка, ти му я показваш и за "благодарност" те убеждава да ти лъсне обувките, а после иска пари - 14 лири. На моя му дадох само 5, ама и това му беше много.
Наближаваше часът на срещатата пред зала Йени Мелек и аз се запътих натам - хаосът на пътищата и сред пешеходците беше невероятен. Сега България ми се струва много подредена страна.  И всеки гледа да ти продаде нещо. Трябва настойчиво да казвате "йок".
Влизането в залата се забави с повече от час, и вътре видях нещо странно - турски фенки на Анатема забрадени.  Преди Анатема свири местна готик-метал банда - Катафалк.  Много добри.
Концертът продължи много повече от  предвиденото, защото Анатела се забавиха с излизането на сцената и затова си удължиха изпънението - от час и половина на два часа и половина.
На излизане от главната улица видяхме невероятен трафик от хора - нашето движение по улиците пасти да яде. успяхме да пристигнем до хостела, изкъпахме се и заспахме.
следващият ден беше посветен на туристическа обиколка. Входът за всеки музей в Турция, независимо от големината е 10 лири и няма студентски намаления.
При Галата кулеши групата отново се раздели и аз и още едно момче си направихме доста дълъг тур. Направи ни силно впечатление масовият риболов на мостовете на Златния рог при постоянен корабен трафик, както и огромного количество котки. След 6-часово ходене по забележителностите, като една от тях беше желязната църква, много уморени изпрробвахме турския градски транспорт. Никаква разлика с нашия, освен че в железния транспорт не можеш да се качиш без да си си платил.
На няколко пъти се срещнах с изселници. Тук да ме прощават хората с турско самосъзнание, ама там вас ви възприемат за българи. Та единият от тях, само защото при факта, че му се обадих след като е казал нещо на български, ме разпрегръща като че ли прегръща брат си след дългогодишна раздяла. Поговорихме си малко и човекът ми каза  "Ако не си бях продал имота, щях да се върна в България, да си взема българско име и да си продължа живота". При раздялата ни направо се просълзи.
В този огромен град след кратко пътуване в градския транспорт групата отново се намери.
Отидохме в хостела и си поръчахме наргиле, после изпихме по бира в една от стаите (не пийте Ефес пилзен - гадна е), Кола тюрка и след сладка приказка отново полегнахме.
На другия де отново се помотахме, стегнахме багажа и потеглихме. Казах "край на още едно приключение", ама не беше така -  попаднахме в зверско задръстване, няколко пъти щяхме да катастрофираме заради турските шофьори, веднж си изпуснахме отбивката и се бавихме още един час и после излизахме от града още два часа.  Пътищата им в доста отношения са по-зле от нашите.
Тол-таксата ни беше 6.60 лева, за 200 километра е прилична сума.
След Одрин започна огромна опашка от чакащи ТИР-ове, за щастие ние бяхме с лека кола. Този път на границата минахме по-бързо и на влизане в България запях песента на покойния Емил Димитров "Моя страна" Платихме още 4 лева такса за дезинфекция на колата, и  вече  бяхме на наша територия.
Искрено се зарадвах, че се прибрах, макар че пак бих отишъл, за да доразгледам няколко забележителности. Ако ще ги разглеждате подробно, ви трябват поне 3 дена.

Да се надяваме, че ще мога да опиша поне още едно птешествие освен това и това до края на годината.


 

Ами ето на кого прилича и нашата действителност... Само на думи се стремим към запада, а ориенталското ни завладява и политически, и икономически, и... духовно!

но като чета това май нищо не се е променило. С тази разлика, че аз пътувах с кораб и имам много приятни спомени от красивите къщи, които видях докато минавахме през Босфора.
Пожелавам ти поне още едно пътуване до Коледа :)))

"Галата Кулеси" се казва междудругуто :)

Като цяло си прав в много отношения, но все пак имам няколко поправки към постинга ти:

Поправка1: Движението в Истанбул е много по-добре организирано от движението в София и България като цяло; шофьорите са много по-грамотни и коректни на пътя и всеки знае точно какво прави там; причината, поради която сте щели да катастрофирате, е най-вероятно във вашия шофьор
Поправка2: пътищата на Истанбул са по-лоши от софийските? Я пак?
Поправка3: градският транспорт на Истанбул не е като градския транспорт на София, защото е по-чист, климатизиран и бърз.

Поздрави :-)

Ама сте били на Anathema!!! искам и аз... пропуснах и арт феста в Румъния преди това...

благодаря за корекцията, burkan4e, кога си билa за последно в Истанбул?

бях там този уикенд, върнах се в неделя на 4ти ноември

Гледаме по различен начин. Пожелавам ти още много пътувания

На теб хаосът и лудницата не са ти понесли просто. Действително е много натоварено, де.
Благодаря за пожеланието за повече пътувания, аз обичам да ходя там и ще ти кажа, че най-готиното ми е после като се прибера в София, защото в сравнение с Истанбул тя ми прилича на малко китно селце :-)))

има един наистина натоварен град, който ми е на сърце и ти пожелавам да го посетиш. Това е прекрасна Будапеща

чувала съм само хубави неща за Будапеща, дано отида някой ден ;-)